Споделено родителство

Проблемите при фактическа раздяла на родителите се отразяват изключително неблагоприятно върху техните деца, особено в ранна детска възраст. Все по-често родители престават да съжителстват заедно и се стига до неизбежен въпрос - кой трябва да отглежда детето? Кога ще има то контакти с другия родител? 

Стандартите в упражняването на родителски права в българското правораздаване се развиват, макар и с бавни темпове. Широко разпространено в обществеността е мнението, че майката трябва да се грижи за децата, а бащата да ги вижда два пъти в месеца - събота и неделя. Все повече обаче започва да се възприема засилената роля и на двамата родители, които следва по равно да полагат грижи и да обръщат внимание на децата си с цел запазване колкото се може пълноценно чувството им за защитеност и обич и от двамата родители. 

В практиката на съдилищата все по-често се възприема подхода за така нареченото споделено родителство. Легална дефиниция на това понятие в нашето законодателство няма, но този подход се възприема отдавна и в други държави. Целта на този принцип, както и от името му следва, е да запази отговорностите и на двамата родители спрямо децата им. 

При определяне от страна на съда на родителските права от този тип се посочват всички отговорности на родителя и неговите задължения спрямо детето, както и задължително, че те се упражняват съвместно от двамата родители. Що се отнася до местоживеенето на детето и заплащане на издръжка, все пак съдът следва да посочи един адрес,  като издръжката може да бъде разпределена между родителите като се определи първо един общ размер за месечна издръжка на детето и се разпредели според възможностите на двамата родители. 

Споделеното родителство се смята за режимът, който в най-голяма степен защитава интересите на децата, които много често са в центъра на конфликт между родителите. Опасност, която възниква за децата, е именно тяхното участие в конфликта и използването им като оръжие на единия родител срещу другия. В тези случаи помощта на специалист /психолог, семеен терапевт, медиатор/ би могла да окаже съществено влияние върху отношенията в положителна насока. При едно равнопоставено положение и на двамата родители, всеки от тях се чувства ангажиран с отглеждането на детето, макар и във фактическа раздяла с партньора. По този начин родителя, при когото детето не е останало да живее преимуществено, не остава изолиран за живота на детето си, участва във всички важни решения и не на последно място контактите му не се ограничават до "първа и трета събота и неделя от месеца". 

Всичко гореизложено зависи най-вече от волята на родителите и желанието им да запазят максимално отношенията си, да избегнат ненужни конфликти и да дадат възможност децата им да имат пълноценната им подкрепа. 

Автор: адв. Ирен Кривошиева